четвъртък, 5 май 2011 г.

Терорът на държавните детски градини


Знаете ли, че за хиляди родители в София датата 30 април беше не само дългоочаквана, но и повод за много безсънни нощи, временен тремор, безапетитие и обща апатия. Поводът? Изнасянето на официалното първо класиране за общинските детски градини в София на децата от набор 2008, 2009 и 2010 година.

Естествено, Столична община и Районните общини няма да обезщетят никого за изпотрошените нерви, дългото очакване, напразните надежди и изгубеното време в разучаване на онлайн системата за кандидатстване. Нито пък ще бъдат така добри да не поставят изцеждащо кратки срокове от две седмици за бясно събиране на необходимите документи и записване на децата. Няколко хиляди родители обаче не само няма да си упражнят правата да търсят възмездие за този психически тормоз, умишлено причинен им от Общината, но и ще изтърпят неудобството да чакат пред няколко инстанции, за да се сдобият с нужните документи за записване.

Защо? За да посещава наследникът им общинска детска ясла или градина. А дали предимствата от посещаването на тези детски заведения са ясни и безспорни? Дали цялата суета е от убеденост в ползата за детето да посещава Общинска детска градина, или е продиктувана от липсата на алтернативи?

Освен в общинско детско заведение или, разбира се, у дома с мама, детето може да бъде отглеждано:
1)      От баба
2)      От детегледачка
3)      В частна детска градина
4)      В родителски кооператив

Бабите често или работят, или живеят далеч, или нямат желание и способности да се занимават с внуците си. Често и трите заедно. Откриването на добра детегледачка е въпрос на късмет, а и цената на услугата е съизмерима с месечната такса в частна детска градина. Частните детски градини са нелошо решение, но за съжаление често се оказва, че заплащането на неколкократно по-висока цена отколкото за общинска градина не е равно на пропорционално по-високо качество в грижата за децата.

Друг проблем на частните детски градини е, че те изискват немалко предварително проучване и сондиране на мнения. Голяма част от тях гръмко се самоопределят като следващи принципите на Монтесори, а след това разбираме, че децата действително са оставени да се занимават/работят сами, според препоръките на Мария Монтесори, но далеч не в Монтесорианска среда, докато „лелките” са включили телевизора, закупен с парите на родителите и гледат турски сериали.
Родителските кооперативи са чудесна алтернатива на общинските детски градини, с много повече възможности за родителя да взема решение по отношение ежедневието и отглеждането на детето си. Проблемът тук е, че активното родителско участие, време и средства са задължителни както за организацията, така и за поддръжката и добрата работа на кооператива. А когато имаме свободата да изградим нещо от началото и да го положим на правила, определени от самите нас, с изненада разбираме, че на мнозина не ни достигат силите и мотивацията, особено след като има и готови решения, като.....точно така, като общинските детски градини!

И пак опираме до тях, добре смазаната машина за превръщане на децата в послушни елементи на обществото. Откакто имам деца, изпитвам неприязън към всеки, който се опитва да ме лиши от прерогатива ми да избирам как да се грижа за тях. Още с раждането им държавата и обществото започват да ми налагат решения как да отглеждам моите деца, как да ги лекувам, храня, възпитавам. Примерите са много и всеки от тях е обект на отделен текст.

Общинските детски градини са едно от местата, към които по горната логика също изпитвам известна неприязън. В тях не се допускат родители, както и последните нямат думата за това какви грижи да се полагат за психическото, емоционално и физическо здраве на децата. Напоследък все повече гледам на общинските детски градини като на висша форма на абдикация от това да си активен родител – сутрин водиш детето там и доброволно делегираш цялата отговорност за него на персонала, обикновено на средна възраст 45+ години, със съмнителна мотивация и противоречив опит с работа с деца. И така до късния следобед, когато го вземаш и водиш у дома, но там си зает с хиляди тривиални дреболийки и често единственото време с детето са минутите, в които го водиш и вземаш от градината.

При все това на 30 април предиобед стената ми във Фейсбук се напълни със статуси на родители, ликуващи, че децата им са приети в общинско детско заведение или оплакващи съдбата си, че са останали извън класирането. Считам, че приятелите ми, включително и тези във Фейсбук, са активни граждани, отговорни и интелигентни хора. Искрено се зачудих как е възможно класирането в общински детски градини да разпалва такива страсти. Много ми се иска да мисля, че приятелите ми и хиляди други хора, които ще си запишат децата в общински ясли и градини, ще бъдат отговорни и критични към работата на персонала там. Общинските градини, колкото и да носят белезите на авторитарната власт и възпитанието с отречени методи, не са дотам закостенели, че да не подлежат на промяна и преоценка на дейността си. Вярвам, че родителите могат и трябва да се включат по-активно в изграждане на средата и методите, с които се отглеждат и възпитават децата им в общинските детски градини. 

Може би моментът не е наближил, но някой ден общинските детски заведения наистина ще се изправят пред конкуренцията на множество родителски кооперативи и ведомствени детски градини (за които вече дори ще има финансиране) и ако дотогава не са станали по-адекватни на изискванията на времето, може би ще ги запишем в Червената книга на изчезващите отломки на социализма.

3 коментара:

  1. Ето един добър коментар по темата според мен: http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/05/09/1086594_detskite_iasli_i_gradini_13_000_prichini_za_novo/.

    Не съм съгласна с генерализирането на профила на педагозите в общинските детски градини (нямам поглед върху яслите). Личните ми наблюдения показват, че има и изключения.
    Според мен основният проблем е невъзможността на възпитателите да се възползват от продължаващо обучение, което да им помогне да разширят и подобрят подхода към формиране на личностни качества в децата и в крайна сметка да излязат от коловоза. Рядко се срещат такива, а и техните усилия по-скоро се дължат на лична мотивация, отколкото на системен (в смисъл "на системата") подход. Според мен това е най-тъжното. Недопускането на родителски инициативни комитети също е проблем, но той произтича и от незачитането на гражданското общество, и от основния проблем, който за съжаление се оказва не качественото съдържание на услугата, а финансирането на предоставянето й.

    ОтговорИзтриване
  2. Лора, не съм искала да поставям всички под общ знаменател, макар че съзнавам, че на моменти точно така звучи. Разбира се, за голяма радост, има изключения.
    Идеята за родителски инициативни комитети не ми е чужда и на мен, както и за участие на учителите в семинари и обучения за работа с деца.
    Разчупване на рамките, в които децата прекарват дните си в градините, също би се отразило добре.

    ОтговорИзтриване