Кампанията „Инфогласност” – пътят към промяната Кампанията „Инфогласност” – пътят към промяната

Текстът е публикуван оригинално в списание "Обективи" на Български Хелзинкски Комитет

Рядко се говори за правата на човека в България. Културно-историческите ни особености не благоприятстват особено такива теми и за много хора ползата от подобни дискусии е неясна, съмнителна и....ами, направо няма полза.

Още по-рядко се говори за правата на жените, а правата на раждащата жена е тема, която до около година и половина комай никой не беше отварял в общественото пространство.

До деня 25 ноември 2009 година, когато неформалната и съвсем прясно създадена група „Родилница” организира един протест пред 1АГ болница „Света София” в столицата (по-известна със старото си име „Тина Киркова”). Протестът беше срещу грубото потъпкване на правата на една бременна, постъпила за раждане на своето второ дете в това родилно заведение. С Протеста се сложи началото на кампания за повишаване информираността на бременните жени в България и спазване на техните законни права.

Последваха срещи между активисти, Министерство на Здравеопазването и членове на Български Лекарски Съюз (БЛС), на които обсъждахме въпроси като информираността на родилките за процеса на раждането и възможните интервенции, комуникацията между лекар и пациент, доверието и уважението между тях.

Преговорите в един момент забуксуваха и ги оставихме за по-добри дни. Междувременно се смениха няколко министри в Министерство на Здравеопазването, решаваха се предимно финансови проблеми и така до есента на 2010 година, когато отново наближи датата 25 ноември – Световният ден за премахване насилието над жени.

Активистите от група „Родилница” и сдружение „Естествено” отново решихме, че това е подходящ момент да се повдигне темата за правата на раждащата жена и нивото на информираност на бременните в България. Искахме да измислим и реализираме позитивна кампания, да потърсим диалог с болници и институции и да инициираме работна група за промяна на документа „Информирано съгласие” – да бъде така написан, че реално да защитава правата на бъдещите майки.

Кампанията, наречена „Инфогласност”, все още продължава, като вече имаме и реакция от МЗ на нашите настоявания за промяна на документа “Информирано съгласие”. Предложените от тях редакции не са достатъчни, но вярваме, че ще продължим съвместната работа и ще постигнем още промени.

Кампанията е част от няколкогодишните вече усилия на формални и неформални групи жени (и техните партньори) за признаване и спазване правата на раждащата жена – правото на неприкосновеност над нейното тяло, правото на избор, правото на придружител, правото на информация....Списъкът с права е дълъг, тези права са гарантирани от българските закони и международните конвенции и харти, които България е подписала и се е задължила да спазва. Но реалността е различна.

Жените, обединени в „Родилница” и „Естествено” са различни – живеят в различни държави, на различна възраст са, с различно образование и професии, имат или нямат деца, раждали са нормално, секцио, със или без интервенции. Различни са и по отношение на това, че имат ясна гражданска позиция, която чувстват, че трябва да заявят. Обединяват ги не само личните им истории, свързани с раждането, но и гражданската им позиция по отношение правата на жените и значението на обществената активност изобщо.

В България правата на пациента са много мъгляво понятие и общественото внимание не е чувствително към теми и истории, в които се говори за лекарска грубост и насилие. Една от целите ни е да говорим достатъчно често, високо и категорично за тези проблеми, за да бъдат чути и възприети те действително като проблеми от обществото; натискът за промяна да дойде отдолу нагоре, търсенето на по-хуманна и етична медицинска помощ да определи и предлагането на такава.

Проблемът с правата на раждащата жена е сериозно подценен и от медицинските лица, т.е. преките нарушители на тези права. В България патерналистичният подход е все още много силен в медицината – лекарят знае и може, пациентът слуша и се подчинява, без много въпроси, обяснения, без да търси и очаква уважение към себе си и нуждите си. Уважението е особено дефицитна стока в цялото ни общество, но в моменти като раждането на дете, когато жената е твърде чувствителна и с изострена емоционалност, е много важно да се показва разбиране и персонално отношение към нейните нужди – психически и физически.

Кампанията на активистите от „Родилница” и „Естествено” има аналог и в други държави. В Унгария е подета кампания за събиране на вариантите на документа „Информирано съгласие” от всички болници с Родилни отделения в страната и публикуването му на специално създаден за целта сайт. Идеята е да се помогне на бременните жени да се запознаят с политиката на болниците и да изберат по-информирано къде да родят детето си.

В Полша има кампания „Раждане с достойнство”, която оценява Родилните отделения и помощта, която жените получават по време на раждане, чрез специално създадени за целта анкети. Това изследване е получило широка медийна и обществена подкрепа и се провежда регулярно в Полша.

Проблемите на раждането са проблеми на цялото общество и вярвам, че гражданската активност и диалогът с институциите са път към промяната.