Терорът на държавните детски градини

Знаете ли, че за хиляди родители в София датата 30 април беше не само дългоочаквана, но и повод за много безсънни нощи, временен тремор, безапетитие и обща апатия. Поводът? Изнасянето на официалното първо класиране за общинските детски градини в София на децата от набор 2008, 2009 и 2010 година.

Естествено, Столична община и Районните общини няма да обезщетят никого за изпотрошените нерви, дългото очакване, напразните надежди и изгубеното време в разучаване на онлайн системата за кандидатстване. Нито пък ще бъдат така добри да не поставят изцеждащо кратки срокове от две седмици за бясно събиране на необходимите документи и записване на децата. Няколко хиляди родители обаче не само няма да си упражнят правата да търсят възмездие за този психически тормоз, умишлено причинен им от Общината, но и ще изтърпят неудобството да чакат пред няколко инстанции, за да се сдобият с нужните документи за записване.

Защо? За да посещава наследникът им общинска детска ясла или градина. А дали предимствата от посещаването на тези детски заведения са ясни и безспорни? Дали цялата суета е от убеденост в ползата за детето да посещава Общинска детска градина, или е продиктувана от липсата на алтернативи?

Освен в общинско детско заведение или, разбира се, у дома с мама, детето може да бъде отглеждано:

1)      От баба

2)      От детегледачка

3)      В частна детска градина

4)      В родителски кооператив

Бабите често или работят, или живеят далеч, или нямат желание и способности да се занимават с внуците си. Често и трите заедно. Откриването на добра детегледачка е въпрос на късмет, а и цената на услугата е съизмерима с месечната такса в частна детска градина. Частните детски градини са нелошо решение, но за съжаление често се оказва, че заплащането на неколкократно по-висока цена отколкото за общинска градина не е равно на пропорционално по-високо качество в грижата за децата.

Друг проблем на частните детски градини е, че те изискват немалко предварително проучване и сондиране на мнения. Голяма част от тях гръмко се самоопределят като следващи принципите на Монтесори, а след това разбираме, че децата действително са оставени да се занимават/работят сами, според препоръките на Мария Монтесори, но далеч не в Монтесорианска среда, докато „лелките” са включили телевизора, закупен с парите на родителите и гледат турски сериали.

Родителските кооперативи са чудесна алтернатива на общинските детски градини, с много повече възможности за родителя да взема решение по отношение ежедневието и отглеждането на детето си. Проблемът тук е, че активното родителско участие, време и средства са задължителни както за организацията, така и за поддръжката и добрата работа на кооператива. А когато имаме свободата да изградим нещо от началото и да го положим на правила, определени от самите нас, с изненада разбираме, че на мнозина не ни достигат силите и мотивацията, особено след като има и готови решения, като.....точно така, като общинските детски градини!

И пак опираме до тях, добре смазаната машина за превръщане на децата в послушни елементи на обществото. Откакто имам деца, изпитвам неприязън към всеки, който се опитва да ме лиши от прерогатива ми да избирам как да се грижа за тях. Още с раждането им държавата и обществото започват да ми налагат решения как да отглеждам моите деца, как да ги лекувам, храня, възпитавам. Примерите са много и всеки от тях е обект на отделен текст.

Общинските детски градини са едно от местата, към които по горната логика също изпитвам известна неприязън. В тях не се допускат родители, както и последните нямат думата за това какви грижи да се полагат за психическото, емоционално и физическо здраве на децата. Напоследък все повече гледам на общинските детски градини като на висша форма на абдикация от това да си активен родител – сутрин водиш детето там и доброволно делегираш цялата отговорност за него на персонала, обикновено на средна възраст 45+ години, със съмнителна мотивация и противоречив опит с работа с деца. И така до късния следобед, когато го вземаш и водиш у дома, но там си зает с хиляди тривиални дреболийки и често единственото време с детето са минутите, в които го водиш и вземаш от градината.

При все това на 30 април предиобед стената ми във Фейсбук се напълни със статуси на родители, ликуващи, че децата им са приети в общинско детско заведение или оплакващи съдбата си, че са останали извън класирането. Считам, че приятелите ми, включително и тези във Фейсбук, са активни граждани, отговорни и интелигентни хора. Искрено се зачудих как е възможно класирането в общински детски градини да разпалва такива страсти. Много ми се иска да мисля, че приятелите ми и хиляди други хора, които ще си запишат децата в общински ясли и градини, ще бъдат отговорни и критични към работата на персонала там. Общинските градини, колкото и да носят белезите на авторитарната власт и възпитанието с отречени методи, не са дотам закостенели, че да не подлежат на промяна и преоценка на дейността си. Вярвам, че родителите могат и трябва да се включат по-активно в изграждане на средата и методите, с които се отглеждат и възпитават децата им в общинските детски градини. 

Може би моментът не е наближил, но някой ден общинските детски заведения наистина ще се изправят пред конкуренцията на множество родителски кооперативи и ведомствени детски градини (за които вече дори ще има финансиране) и ако дотогава не са станали по-адекватни на изискванията на времето, може би ще ги запишем в Червената книга на изчезващите отломки на социализма.