петък, 9 декември 2011 г.

Лесни начини да бъдем по-зелени


Мотото Reduce, reuse, recycleе издигнато от години от природозащитници и хора, които полагат усилия да живеят по-екологично и природосъобразно. Въпреки това реших да напиша този текст, защото на локално ниво, в ежедневния бит, често не се сещаме за нещата, които наистина биха могли да намалят нашия екологичен отпечатък. Ето и някои от тях:

  1. Да компостираме.
 Компостерът може да се сложи в градината на вилата или на село, на удобно място около блока или дори на терасата. Не е нужно и да си купуваме специален компостер, може просто да изкопаем дупка в земята и да укрепим стените с дъски или да сложим в дупката дървена или пластмасова касетка. Червените торни червеи са екстра, т.е. можем да минем и без тях, отпадъците в компостера сами ще си „завъдят” бактерии, микроорганизми и червеи :) 

  1. Да събираме отпадъците разделно
Когато купуваме пакетирани храни, би било чудесно опаковките им да са биоразградими. Това невинаги е възможно, така че друг вариант е да събираме отпадъците разделно. Въпросът с това доколко има реален капацитет за разделно сметосъбиране и рециклиране на опаковките е спорен, но полезното е, че си създаваме един добър навик и мислим една идея повече за Земята. 

  1. Да купуваме сезонни плодове и зеленчуци, от местни производители или да си произвеждаме сами
Подозирам, че не всеки има възможност да си произвежда сам (макар че много мои познати си правят градинка на терасата с подправки или кълнове и поници). Аз съм от късметлиите, които ползват собствено производство (от вилата на майка ми и баща ми), но също така се старая да купувам сезонни плодове и зеленчуци, по възможност български, а още по-добре – директно от производител. Има много биоферми или ферми за солидарно земеделие край големите градове, така че с няколко клика на мишката всеки може да потърси такива производители и да ги подпомогне с парите си, като в замяна получи вкусна и прясна храна.

  1. Да споделяме колата си с приятел/съсед или да използваме градски транспорт
Всички разполагаме с личен или семеен автомобил и за съжаление виждам прекалено много хора, които се возят сами в него. Аз не съм шофьор и въпреки това и наличието на две деца до момента почти никога не съм се чувствала „вързана” и немобилна. Има достатъчно други алтернативи – градски транспорт, превоз от съпруг или приятел, а в краен случай – такси. Мисля си, че ако поне 2-3 пъти в седмицата с нашата кола караме до работа или до друга градска дестинация и някой приятел или съсед, вредните емисии ще намалеят значително.

  1. Да пътуваме по-често до по-близки дестинации
Пътуванията са любим начин за прекарване на свободното време на всички хора, с които общувам. Далечните дестинации са изключително притегателни, но включват неизбежното пътуване със самолет, а е известно, че самолетното гориво е сред големите замърсители. Затова можем да си избираме по една далечна дестинация всяка година и да й се насладим с пълна сила след дългото очакване, а през останалото време да пътуваме до по-близки места, като по този начин насърчаваме и местната икономика, туризъм и производство.  

  1. Да използваме повторно торбичките за еднократна употреба или да си носим мрежа за пазаруване/платнени торби
Това е едно от най-лесните неща, още повече след като найлоновите торбички най-сетне и тук престанаха да бъдат безплатни, като мярка за ограничаване на ползването им. Имам си една прекрасна пазарска мрежа от Горичка и няколко големи платнени торби за голямо пазаруване. А от найлоновите торбички изобретателни хора правят най-различни неща – торби за многократна употреба, калъфче за телефон, кошнички и какво ли още не.

  1. Да не ядем месо (ако може – да спрем и млечните)
Консумацията на месо води след себе си немалък екологичен отпечатък – вегетарианската и веганска диета е далеч по-щадяща за планетата. Скорошно проучване излиза с резултати, които сочат, че вегетарианците се нуждаят от около 0.18 хектара на човек за година, за да се изхранват, докато карниворите имат нужда от 0.85 хектара на година. Причината е, че животните имат нужда от повече площи за пасища, а месопреработвателната индустрия е с висок екологичен отпечатък заради енергията, влагана в процесите на преработка и транспорт на месните продукти. Общата сметка е, че около 18% от въглеродните емисии се дължат на консумацията на животински продукти.

  1. Да използваме дрехи втора употреба, да вземаме детски дрехи и аксесоари на заем от приятели 
Използването на дрехи втора употреба излиза по-евтино не само на собствения ни джоб, но и намалява екологичния ни отпечатък. Използват се по-малко ресурси за изработката на влакната, от които са направени дрехите ни. Ако сме предубедени към носенето на дрехи, които друг е обличал преди нас, може да се ориентираме към облекла, произведени от органичен памук, от честна търговия и от сертифицирани материали.

  1. Да кърмим
Това важи само за майки, разбира се :) Кърменето осигурява устойчива околна среда, като не налага унищожаването на стотици хиляди хектари с пасбища за изхранване на кравите, от чието мляко се произвеждат адаптираните млека. То пести пари на глобалната икономика, като ограничава скъпото производство на изкуствени млека, както и спестява емисии от въглероден диоксид и допълнително замърсяване от производство на материали за опаковки на адаптираните млека и за бутилки и биберони.

  1. Да не използваме памперси
За изработката на памперси отиват прекалено много ресурси – целулоза, енергия за производството им, а и съдържат токсични за околната среда химични агенти, които да задържат течността. Многократните пелени са добра алтернатива, която спестява не само значителна енергия за производство на памперси, но и излиза много по-евтино от памперсите. Вярно, първоначалната инвестиция за многократни пелени може да се стори висока на мнозина родители, но и за това има варианти. Може да се вземат на заем пелени от друго дете (отгледах второто си дете с многократни пелени „втора употреба”), може да се използват обикновени бебешки слипчета с навита на руло тензухена или бархетна пелена или да се сгънат тензухените и бархетни пелени по определен начин.

  1. Да гасим лампите, да спираме водата, когато си мием зъбите, да си вземаме бърз душ, а не вана, да използваме енергоспестяващи крушки, да си купим кана Брита и да пием пречистена чешмяна вода, а не бутилирана...
Тези и още много подобни дребни наглед неща имат сериозен кумулативен отпечатък. Идейка е също да изключваме електроуредите от контакта, когато не ги използваме, да сложим бутон за пестене на вода на тоалетната чиния и още, и още...

  1. Няколко празнични идеи
И понеже идват празници, можем да украсим дома си с подръчни материали и добре да се позабавляваме с децата. Можем да измайсторим Коледен венец от клони, шишарки и листа на вечнозелени растения, да направим гирлянди и картички от стари картони и да ги облепим със салфетки и изостанали парчета подаръчна хартия, да изработим играчки за елхата от глина или солено тесто и още много други. Ще бъде красиво, екологично, а и със сигурност получената емоция няма да може да се сравни с купуването на готови гирлянди и играчки. 

Списъкът със сигурност може да бъде продължен почти до безкрайност. А ето и един приятен и забавен калкулатор на вашия екологичен отпечатък. Аз изчислих отпечатъка на моето семейство и излезе, че ако всички живеят като нас, ще имаме нужда само от 1.18 планети като нашата Земя :) Окуражително!

четвъртък, 1 декември 2011 г.

Коледният календар

Едва ли има женски блог, в който темата за Коледен календар този месец да бъде подмината. Е, и аз реших да споделя за нашия първи опит. 
Големият ми син е на 3г4м и реших, че тази Коледа вече би могъл да оцени и да се зарадва на Коледен календар. Започнах да мисля за дизайна и материалите още в началото на ноември. Рових из сайтове, проверих откъде могат да се закупят материали и всичко това с ясна сметка докъде се простират моите собствени ръкотворни възможности. Те, повярвайте, не са големи, макар че покрай децата открих, че въображението, сръчността и търпението ми са доста разтегателни понятия.
И така, спрях се като начало на календара от Крокотак - обичам оригамите, а и идеята е хем простичка и лесна за изпълнение, хем ефектна. Купих цветни картони, а в един случаен магазин попаднах на дървени щипки, около 5 (пет!) пъти по-евтини от аналозите, които се продават в магазините за художници. От сватбата ни беше останало едно руло хартия, от което бях сгъвала подаръците за гостите - жерави. Сега го използвах, за да изрежа и очертая номерата за всяко пакетче. Прикрепих ги към пакетчетата с телбод. Намерих стари подаръчни панделки и прикрепих с щипките по 6 пакетчета на всяка панделка. Предварително бях изрязала от капака на кутията от новите ми ботуши и облепила със зелена хартия шаблон на коледна елха - като допълнителна украса за календара.
Календарът е почти готов, нямаше да се справя без двамата си помощници, разбира се! Остана ми само да измисля дребни подаръчета и занимания, но си дадох време и прецених, че ще ги измислям ден за ден, според настроението ми и семейната програма за деня. Имах накупени около дузина дребни подаръчета като малки пъзели, водни бои, кукли за ръце и за пръсти, книжки, дискове с филмчета за Франклин (настоящият фаворит на Никола) и книжки за оцветяване. Освен тях слагам в пакетчетата различни занимания, като "да напишем писмо до дядо Коледа" (това беше за вчера), "домашен куклен театър с новите кукли" (това е за днес и от сутринта ме ръчка да правим куклен театър за Джунглата, ще трябва да импровизирам), "печене на сладки", "месене на питки", "изработване на играчки за елха от глина", "на гости у баба", "семейна игра на криеница", "изрязване на снежинки от хартия" и каквото още ми хрумне и преценя, че ще е относително подходящо за тригодишното ми хлапе.
Засега не успяваме да приобщим по-малкия ми син към заниманията, но и за него има предвидени дребни подаръчета. Той обаче твърде успешно ни саботира творческите игри, така че е истинско предизвикателство да успеем да изпълним замислените за деня занимания, докато Борис е буден :)
Радостта от готовия календар и изненадите от подаръците и заниманията обаче са големи и си струват дребните неудобства. Календарът е първото нещо, което виждаме сутрин, щом се събудим. Закачихме го на стената в спалнята ни и много му се радваме. Дори Максим предложи да го оставим там и за след празниците :) Вече имам идея за коледен календар за следващата година, а тогава може да ми се наложи да правя и по два календара - по един за Никола и за Борис. Тъкмо и забавлението ще е двойно!