понеделник, 21 ноември 2011 г.

За повече щастливи майки в България

Миналата нощ малкият ми син имаше хрема, не спа добре и се будеше често. Аз също се будех с него и се опитвах да облекча дискомфорта му. По време на разпокъсания ми и неспокоен нощен сън ме споходи страшно съновидение, в което аз и цялото ми семейство ставахме жертва на престъпници, с летален изход за всички нас.

Преди три дни получих обаждане от непознат номер. Тъкмо бях на едно събитие с участието на Ла Лече Лига, давах информация за дейността на тази организация, раздавах безплатни списания и брошури за кърмене и разговарях с бъдещи и настоящи кърмещи майки. Мъжки глас ме извади от тази розова реалност и ми разказа, че ми се обажда от името на хората, които организираха Протеста на 13 ноември в памет на 19-годишната Деяна Георгиева и на други хора, пострадали необратимо от лекарски грешки. Обясни ми как е стигнал до мен и моя телефон и че ме кани да се включа в тяхната кампания, като им помогна с организиране на събитията, които замислят, цялостна стратегия за работа с институциите и медиите и всякаква друга подкрепа, за която мога да се сетя. Разбрахме се да се „сприятелим” по-късно във Фейсбук и да поговорим там или в Скайп по-подробно за техните идеи и с какво мога аз да бъда полезна. До този момент не бях чела или гледала подробности за случая на Деяна Георгиева и не знаех нищо за организаторите на този протест.

Занимавам се с проблемите на родилната помощ в България от три години, като членувах в една неправителствена организация и в момента съм част от друга неформална група в подкрепа правата на раждащата жена. Заедно с мнозина съмишленици се опитваме да хуманизираме раждането в България, да информираме жените за правата им, за рисковете, ползите и алтернативите на всяка една медицинска интервенция, която рутинно се прилага в българските болници по време на почти всяко раждане.
Участвала съм активно в организиране на събития, целящи да се привлече общественото и медийно внимание към проблемите, свързани с раждането на децата на България; лобирала съм по институции за промяна на процедурите, съпътстващи едно раждане, които редица изследвания по света отдавна отричат като непомагащи или дори вредни за родилния процес; участвала съм в медийни предавания, пресконференции, семинари, Конференции, протести, инициативи и работни групи.
Продължавам да се занимавам с това и темата живо ме интересува, макар в последните няколко месеца да съм си дала известна почивка от тези си активности.
Обаждането на мъжа от преди три дни обаче ме извади от унеса ми. Дадох си сметка, че сентенцията на Махатма Ганди „Бъди промяната, която искаш да видиш в света” не е просто набор от добре звучащи думи. Те звучат кухо, ако не са подплатени с действия.
Информирах се за дейността на групата хора, събрани около този мъж, който ми се обади по телефона. Изгледах  предаването "Горещо" от 5ти ноември тази година, в което майката и бабата на Деяна Георгиева разказват за поредицата от нелепости и лекарска нехайност, довела до фаталния изход. Не помня откога не бях плакала толкова много. Малкият ми син играеше край мен и го гледах и се надявах никога той или брат му да не попадат в болница, никога да не преживяваме това, през което са минали майката и бабата на Деяна...
Дадох си сметка, че искам да се включа в организацията и цялостната стратегия за работа с болници и институции, за което ме покани мъжът с телефонното обаждане от преди три дни, за да помогна да намалеят „нещастните случаи” в българските болници. Знам, че работата е много, че там, където с години е имало безхаберие, трудно ще стигнем до раздвижване на пластовете, че има много прекрасни лекари, като хора и професионалисти, които се опитват съвестно и честно да си вършат работата. Но все пак връзката някъде се къса и нашето мълчание и безучастие подклажда нехайството и безнаказаността на онези, които се мислят за богоизбрани и не носят с достойнство и съвест отговорността на лекарската професия.

Мъжът от телефонния ми разговор и много негови съмишленици ще организират поредни протестни действия в София и много други градове на 26 ноември, събота, от 11 часа. Ще бъда с тях. За да може да не се случват повече страшни неща – родители да губят децата си, дори и на сън.

П.П. И малко преди да пусна този пост, се сещам, че днес е Денят на Християнското семейство. Нека всички бъдем живи, здрави и единни!