неделя, 8 май 2011 г.

Денят на майката


Днес е Денят на майката (втората неделя на месец май). В България не се празнува, но аз на ум и наяве, доколкото ми е възможно, си го отбелязвам.
Днешния празник започнах от вчера, когато с по-малкия ми син Борис, с Максим и с приятели се качихме на скалите на Лакатник. Беше чудесен, не тежък преход и много забавен ден с приятни разговори, лежане на тревата, снимки и закачки. Вечерта разказвах на по-големия ми син Никола приказките за Хензел и Гретел, за Али Баба и за Аладин. С разказването, макар че се опитвах да бъда артистична и да поддържам интереса, приспах баща им и себе си почти, но Никола любопитно се кокореше и си искаше друга и друга приказка. Навярно имаше нужда да компенсира и да прекара сега повече време с нас, защото през деня беше с баба си и дядо си.
Днес сме цял ден с децата и си направихме програмата така, че за всеки да има по нещо приятно и забавно – Никола отиде на театър в Операта с баща си, на постановката "Червената шапчица", а ние с Борис имахме среща с мои приятелки. Следобеда го прекарахме в игра с децата вкъщи и други домашности.

Малко преди да се приберем, минах през една уютна книжарничка в центъра на града и си купих няколко книги. Една от тях беше "Възможните майки". Прелиствайки я, докато децата спяха, си мислех за майчинството и за това дали е нужно да има един определен Ден на майката.
Когато си майка, всички дни са дни на майката по подразбиране, та нали си майка?! Е, всъщност по-често са дни на децата, защото почти не остава време мама да направи нещо за себе си. При нас ежедневието е точно такова – с двете деца у дома рядко имам възможност да свърша каквото и да било на тишина и спокойствие. Задачите, които имам да правя, си ги обмислям и планирам, докато кърмя бебето и тичам след Никола на детската площадка, докато сменям пелени и редим пъзел.
Докато пиша това, децата си играят до мен на земята и от време на време се налага да се намесвам в полза на единия или другия, да се включвам за кратко в заниманията им, за да има относително спокойствие и равнопоставеност в игрите. Понякога си мисля дали играя и се занимавам достатъчно време с тях, но май никога, ама никога не съм изпитвала чувство на вина дали съм достатъчно добра майка.

Освен децата, които са ми учители, удоволствие и, несъмнено, умора, имам и немалко други занимания. Борис и Никола обаче активно участват в живота ми и са с мен почти навсякъде. Убедена съм, че широките интереси и честите контакти на родителите с други хора, по работа или за отмора, са много полезни за децата. Нерядко страничните ми дейности са носили интересни срещи и запознанства и за тях. Другите ми занимания също така ми позволяват своеобразно откъсване от ежедневието, възможност да превключа за кратко от ролята на майка към някоя от другите роли, които изпълнявам.
Така получавам баланс, уча всеки ден по нещо и добивам още повече увереност, че съм добра майка. Наученото от страничните си занимания и интереси прилагам в ежедневието с децата и с учудване и удоволствие всеки ден разбирам, че е напълно възможно да не се ограничавам само в ролята си на майка и пак да имам щастливи деца и да се чувствам пълноценна.

Всъщност аз празнувам Деня на майката всеки ден – приятно ми е да бъда с децата си и да се уча от тях. А другите ми дейности ме зареждат с идеи и възможности всеки ден да ставам все по-добра тъкмо в майчинството. 

2 коментара: