Лесни начини да бъдем по-зелени

Мотото “Reduce, reuse, recycle” е издигнато от години от природозащитници и хора, които полагат усилия да живеят по-екологично и природосъобразно. Въпреки това реших да напиша този текст, защото на локално ниво, в ежедневния бит, често не се сещаме за нещата, които наистина биха могли да намалят нашия екологичен отпечатък. Ето и някои от тях:

1. Да компостираме.

 Компостерът може да се сложи в градината на вилата или на село, на удобно място около блока или дори на терасата. Не е нужно и да си купуваме специален компостер, може просто да изкопаем дупка в земята и да укрепим стените с дъски или да сложим в дупката дървена или пластмасова касетка. Червените торни червеи са екстра, т.е. можем да минем и без тях, отпадъците в компостера сами ще си „завъдят” бактерии, микроорганизми и червеи :) 

2. Да събираме отпадъците разделно

Когато купуваме пакетирани храни, би било чудесно опаковките им да са биоразградими. Това невинаги е възможно, така че друг вариант е да събираме отпадъците разделно. Въпросът с това доколко има реален капацитет за разделно сметосъбиране и рециклиране на опаковките е спорен, но полезното е, че си създаваме един добър навик и мислим една идея повече за Земята. 

3. Да купуваме сезонни плодове и зеленчуци, от местни производители или да си произвеждаме сами

Подозирам, че не всеки има възможност да си произвежда сам (макар че много мои познати си правят градинка на терасата с подправки или кълнове и поници). Аз съм от късметлиите, които ползват собствено производство (от вилата на майка ми и баща ми), но също така се старая да купувам сезонни плодове и зеленчуци, по възможност български, а още по-добре – директно от производител. Има много биоферми или ферми за солидарно земеделие край големите градове, така че с няколко клика на мишката всеки може да потърси такива производители и да ги подпомогне с парите си, като в замяна получи вкусна и прясна храна.

4. Да споделяме колата си с приятел/съсед или да използваме градски транспорт

Всички разполагаме с личен или семеен автомобил и за съжаление виждам прекалено много хора, които се возят сами в него. Аз не съм шофьор и въпреки това и наличието на две деца до момента почти никога не съм се чувствала „вързана” и немобилна. Има достатъчно други алтернативи – градски транспорт, превоз от съпруг или приятел, а в краен случай – такси. Мисля си, че ако поне 2-3 пъти в седмицата с нашата кола караме до работа или до друга градска дестинация и някой приятел или съсед, вредните емисии ще намалеят значително.

5. Да пътуваме по-често до по-близки дестинации

Пътуванията са любим начин за прекарване на свободното време на всички хора, с които общувам. Далечните дестинации са изключително притегателни, но включват неизбежното пътуване със самолет, а е известно, че самолетното гориво е сред големите замърсители. Затова можем да си избираме по една далечна дестинация всяка година и да й се насладим с пълна сила след дългото очакване, а през останалото време да пътуваме до по-близки места, като по този начин насърчаваме и местната икономика, туризъм и производство.  

6. Да използваме повторно торбичките за еднократна употреба или да си носим мрежа за пазаруване/платнени торби

Това е едно от най-лесните неща, още повече след като найлоновите торбички най-сетне и тук престанаха да бъдат безплатни, като мярка за ограничаване на ползването им. Имам си една прекрасна пазарска мрежа от Горичка и няколко големи платнени торби за голямо пазаруване. А от найлоновите торбички изобретателни хора правят най-различни неща – торби за многократна употреба, калъфче за телефон, кошнички и какво ли още не.

7. Да не ядем месо (ако може – да спрем и млечните)

Консумацията на месо води след себе си немалък екологичен отпечатък – вегетарианската и веганска диета е далеч по-щадяща за планетата. Скорошно проучване излиза с резултати, които сочат, че вегетарианците се нуждаят от около 0.18 хектара на човек за година, за да се изхранват, докато карниворите имат нужда от 0.85 хектара на година. Причината е, че животните имат нужда от повече площи за пасища, а месопреработвателната индустрия е с висок екологичен отпечатък заради енергията, влагана в процесите на преработка и транспорт на месните продукти. Общата сметка е, че около 18% от въглеродните емисии се дължат на консумацията на животински продукти.

8. Да използваме дрехи втора употреба, да вземаме детски дрехи и аксесоари на заем от приятели 

Използването на дрехи втора употреба излиза по-евтино не само на собствения ни джоб, но и намалява екологичния ни отпечатък. Използват се по-малко ресурси за изработката на влакната, от които са направени дрехите ни. Ако сме предубедени към носенето на дрехи, които друг е обличал преди нас, може да се ориентираме към облекла, произведени от органичен памук, от честна търговия и от сертифицирани материали.

9. Да кърмим

Това важи само за майки, разбира се :) Кърменето осигурява устойчива околна среда, като не налага унищожаването на стотици хиляди хектари с пасбища за изхранване на кравите, от чието мляко се произвеждат адаптираните млека. То пести пари на глобалната икономика, като ограничава скъпото производство на изкуствени млека, както и спестява емисии от въглероден диоксид и допълнително замърсяване от производство на материали за опаковки на адаптираните млека и за бутилки и биберони.

10. Да не използваме памперси

За изработката на памперси отиват прекалено много ресурси – целулоза, енергия за производството им, а и съдържат токсични за околната среда химични агенти, които да задържат течността. Многократните пелени са добра алтернатива, която спестява не само значителна енергия за производство на памперси, но и излиза много по-евтино от памперсите. Вярно, първоначалната инвестиция за многократни пелени може да се стори висока на мнозина родители, но и за това има варианти. Може да се вземат на заем пелени от друго дете (отгледах второто си дете с многократни пелени „втора употреба”), може да се използват обикновени бебешки слипчета с навита на руло тензухена или бархетна пелена или да се сгънат тензухените и бархетни пелени по определен начин.

11. Да гасим лампите, да спираме водата, когато си мием зъбите, да си вземаме бърз душ, а не вана, да използваме енергоспестяващи крушки, да си купим кана Брита и да пием пречистена чешмяна вода, а не бутилирана...

Тези и още много подобни дребни наглед неща имат сериозен кумулативен отпечатък. Идейка е също да изключваме електроуредите от контакта, когато не ги използваме, да сложим бутон за пестене на вода на тоалетната чиния и още, и още...

12. Няколко празнични идеи

И понеже идват празници, можем да украсим дома си с подръчни материали и добре да се позабавляваме с децата. Можем да измайсторим Коледен венец от клони, шишарки и листа на вечнозелени растения, да направим гирлянди и картички от стари картони и да ги облепим със салфетки и изостанали парчета подаръчна хартия, да изработим играчки за елхата от глина или солено тесто и още много други. Ще бъде красиво, екологично, а и със сигурност получената емоция няма да може да се сравни с купуването на готови гирлянди и играчки. 

Списъкът със сигурност може да бъде продължен почти до безкрайност. А ето и един приятен и забавен калкулатор на вашия екологичен отпечатък. Аз изчислих отпечатъка на моето семейство и излезе, че ако всички живеят като нас, ще имаме нужда само от 1.18 планети като нашата Земя :) Окуражително!

Коледният календар

Едва ли има женски блог, в който темата за Коледен календар този месец да бъде подмината. Е, и аз реших да споделя за нашия първи опит. 

Големият ми син е на 3г4м и реших, че тази Коледа вече би могъл да оцени и да се зарадва на Коледен календар. Започнах да мисля за дизайна и материалите още в началото на ноември. Рових из сайтове, проверих откъде могат да се закупят материали и всичко това с ясна сметка докъде се простират моите собствени ръкотворни възможности. Те, повярвайте, не са големи, макар че покрай децата открих, че въображението, сръчността и търпението ми са доста разтегателни понятия.
И така, спрях се като начало на календара от Крокотак - обичам оригамите, а и идеята е хем простичка и лесна за изпълнение, хем ефектна. Купих цветни картони, а в един случаен магазин попаднах на дървени щипки, около 5 (пет!) пъти по-евтини от аналозите, които се продават в магазините за художници. От сватбата ни беше останало едно руло хартия, от което бях сгъвала подаръците за гостите - жерави. Сега го използвах, за да изрежа и очертая номерата за всяко пакетче. Прикрепих ги към пакетчетата с телбод. Намерих стари подаръчни панделки и прикрепих с щипките по 6 пакетчета на всяка панделка. Предварително бях изрязала от капака на кутията от новите ми ботуши и облепила със зелена хартия шаблон на коледна елха - като допълнителна украса за календара.
Календарът е почти готов, нямаше да се справя без двамата си помощници, разбира се! Остана ми само да измисля дребни подаръчета и занимания, но си дадох време и прецених, че ще ги измислям ден за ден, според настроението ми и семейната програма за деня. Имах накупени около дузина дребни подаръчета като малки пъзели, водни бои, кукли за ръце и за пръсти, книжки, дискове с филмчета за Франклин (настоящият фаворит на Никола) и книжки за оцветяване. Освен тях слагам в пакетчетата различни занимания, като "да напишем писмо до дядо Коледа" (това беше за вчера), "домашен куклен театър с новите кукли" (това е за днес и от сутринта ме ръчка да правим куклен театър за Джунглата, ще трябва да импровизирам), "печене на сладки", "месене на питки", "изработване на играчки за елха от глина", "на гости у баба", "семейна игра на криеница", "изрязване на снежинки от хартия" и каквото още ми хрумне и преценя, че ще е относително подходящо за тригодишното ми хлапе.
Засега не успяваме да приобщим по-малкия ми син към заниманията, но и за него има предвидени дребни подаръчета. Той обаче твърде успешно ни саботира творческите игри, така че е истинско предизвикателство да успеем да изпълним замислените за деня занимания, докато Борис е буден :)
Радостта от готовия календар и изненадите от подаръците и заниманията обаче са големи и си струват дребните неудобства. Календарът е първото нещо, което виждаме сутрин, щом се събудим. Закачихме го на стената в спалнята ни и много му се радваме. Дори Максим предложи да го оставим там и за след празниците :) Вече имам идея за коледен календар за следващата година, а тогава може да ми се наложи да правя и по два календара - по един за Никола и за Борис. Тъкмо и забавлението ще е двойно!

За повече щастливи майки в България

Миналата нощ малкият ми син имаше хрема, не спа добре и се будеше често. Аз също се будех с него и се опитвах да облекча дискомфорта му. По време на разпокъсания ми и неспокоен нощен сън ме споходи страшно съновидение, в което аз и цялото ми семейство ставахме жертва на престъпници, с летален изход за всички нас.

Преди три дни получих обаждане от непознат номер. Тъкмо бях на едно събитие с участието на Ла Лече Лига, давах информация за дейността на тази организация, раздавах безплатни списания и брошури за кърмене и разговарях с бъдещи и настоящи кърмещи майки. Мъжки глас ме извади от тази розова реалност и ми разказа, че ми се обажда от името на хората, които организираха Протеста на 13 ноември в памет на 19-годишната Деяна Георгиева и на други хора, пострадали необратимо от лекарски грешки. Обясни ми как е стигнал до мен и моя телефон и че ме кани да се включа в тяхната кампания, като им помогна с организиране на събитията, които замислят, цялостна стратегия за работа с институциите и медиите и всякаква друга подкрепа, за която мога да се сетя. Разбрахме се да се „сприятелим” по-късно във Фейсбук и да поговорим там или в Скайп по-подробно за техните идеи и с какво мога аз да бъда полезна. До този момент не бях чела или гледала подробности за случая на Деяна Георгиева и не знаех нищо за организаторите на този протест.

Занимавам се с проблемите на родилната помощ в България от три години, като членувах в една неправителствена организация и в момента съм част от друга неформална група в подкрепа правата на раждащата жена. Заедно с мнозина съмишленици се опитваме да хуманизираме раждането в България, да информираме жените за правата им, за рисковете, ползите и алтернативите на всяка една медицинска интервенция, която рутинно се прилага в българските болници по време на почти всяко раждане.

Участвала съм активно в организиране на събития, целящи да се привлече общественото и медийно внимание към проблемите, свързани с раждането на децата на България; лобирала съм по институции за промяна на процедурите, съпътстващи едно раждане, които редица изследвания по света отдавна отричат като непомагащи или дори вредни за родилния процес; участвала съм в медийни предавания, пресконференции, семинари, Конференции, протести, инициативи и работни групи.

Продължавам да се занимавам с това и темата живо ме интересува, макар в последните няколко месеца да съм си дала известна почивка от тези си активности.

Обаждането на мъжа от преди три дни обаче ме извади от унеса ми. Дадох си сметка, че сентенцията на Махатма Ганди „Бъди промяната, която искаш да видиш в света” не е просто набор от добре звучащи думи. Те звучат кухо, ако не са подплатени с действия.

Информирах се за дейността на групата хора, събрани около този мъж, който ми се обади по телефона. Изгледах  предаването "Горещо" от 5ти ноември тази година, в което майката и бабата на Деяна Георгиева разказват за поредицата от нелепости и лекарска нехайност, довела до фаталния изход. Не помня откога не бях плакала толкова много. Малкият ми син играеше край мен и го гледах и се надявах никога той или брат му да не попадат в болница, никога да не преживяваме това, през което са минали майката и бабата на Деяна...

Дадох си сметка, че искам да се включа в организацията и цялостната стратегия за работа с болници и институции, за което ме покани мъжът с телефонното обаждане от преди три дни, за да помогна да намалеят „нещастните случаи” в българските болници. Знам, че работата е много, че там, където с години е имало безхаберие, трудно ще стигнем до раздвижване на пластовете, че има много прекрасни лекари, като хора и професионалисти, които се опитват съвестно и честно да си вършат работата. Но все пак връзката някъде се къса и нашето мълчание и безучастие подклажда нехайството и безнаказаността на онези, които се мислят за богоизбрани и не носят с достойнство и съвест отговорността на лекарската професия.

Мъжът от телефонния ми разговор и много негови съмишленици ще организират поредни протестни действия в София и много други градове на 26 ноември, събота, от 11 часа. Ще бъда с тях. За да може да не се случват повече страшни неща – родители да губят децата си, дори и на сън.

П.П. И малко преди да пусна този пост, се сещам, че днес е Денят на Християнското семейство. Нека всички бъдем живи, здрави и единни!

Насърчение или вина – как говорим за кърменето

Текстът е написан и ще бъде публикуван в августовския брой на списание "Майчинство"

„Кърмата е най-добрата храна за вашето бебе”, „Кърменето повишава коефициента на интелигентност на бебетата, предпазва ги от алергии и от стомашно-чревни заболявания”, „Кърменето подпомага бързото и здравословно възстановяване след раждане и ви помага да се разделите с натрупаните през бременността килограми” – тези и още много ползи и предимства на естественото хранене можете да чуете или прочетете на разговор в лекарския кабинет, на разходка в парка с други майки с бебета, в Интернет статии, форуми, от списанията и книгите. 

Как говорим за кърмене? В синхрон с темата на Световната седмица на кърменето тази година, която е „Да поговорим! Кърменето – 3D изживяване”, се замислихме как думите, които използваме, когато говорим за кърмене, могат да вменят различни чувства и дори да доведат до погрешни представи за кърменето.

Обикновено, когато специалисти по лактация говорят за кърменето, те често са изкушени да използват суперлативи – кърменето е „най-добрият старт” за бебето, то е „специална връзка между мама и бебе”, „предпазва от болести” и т.н. Всъщност, както и еволюцията е доказала в продължение на милиони години, кърменето е съвършено естественото начало, нормата за човешките бебета. То не съдържа магически еликсир, нито е гаранция за здраве, щастие и успех в живота. То е нормата и всичко, различно от кърмата, е по-некачествено за бебетата и майките им.

Ето защо е толкова важно да се говори открито, честно и недвусмислено за кърменето. Да се предоставя информация и подкрепа, така че всяка майка, всяко семейство да може да направи своя избор. Да, кърменето е личен избор на майката/родителите на бебето, но за да бъде този избор издържан и подплатен с аргументи, е важно фактите за кърменето да са били ясно и точно изложени.

Много майки споделят, че изпитват чувство за вина, че не са успели да кърмят или са кърмели бебетата си по-кратко, отколкото биха желали. Чувството за вина по правило е много присъщо на жените, а колко повече на майките! Важно е да знаем обаче, че вината – по начало безполезно и обезсилващо ни чувство, няма място там, където изборът е бил съзнателен и информиран, разполагали сме с информация и подкрепа.

На много майки се налага да преустановят кърменето по независещи от тях обстоятелства (болест и раздяла с бебето, започване на работа и др.) и те правят това внимателно, щадящо за своя организъм и за бебето си и често не без компетентната помощ на Ла Лече Лига лидер или помощник за кърмене. Други жени преминават успешно през трудностите на първите дни и седмици с кърмачето и продължават да кърмят, почти неочаквано и за самите себе си, до 2-3 годишна възраст на детето си.

Информацията и подкрепата за кърмене са ключовите думи, които не само биха помогнали на повече майки да кърмят успешно децата си, но и биха лишили от чувство за вина тези жени, които не са успели да го сторят.

Когато говорим за кърменето като нещо нормално и естествено, то автоматично всичко, което е различно от майчино мляко, става недостатъчно добро, по-малко качествено и дори небезопасно. В този смисъл е важно да разясняваме рисковете от това да не се кърми, тъкмо така, както бихме обяснили на една пушеща бременна жена или майка на малко кърмаче колко вредни са цигарите за нейното бебе. Често сме склонни да премълчим и да приемем избора на майка на 2-3 седмично бебе да храни бебето си с изкуствено мляко с аргумента, че ако се намесим и заговорим за кърменето, ще нахлуем в личното й пространство, ще уроним правото й на избор и ще я накараме да се почувства неловко или дори виновна за избора си.

Дали е правилно такова поведение? Дали е честно към нас и към майките, които хранят с изкуствено мляко? Може би тази майка е имала трудно раждане, бебето не е било будно и активно след раждането, имало е нужда от антибиотици, било е разделено от майка си и кърменето не е потръгнало. Вероятно не е имало специалист по лактация, към когото майката да се обърне за информация и подкрепа, а рекламите на изкуствени млека са навсякъде около нас и...изборът се налага от само себе си. Възможно е ситуацията да се промени, ако майката разбере повече за правилното поставяне на гърда и за добрата организация на кърменето. Твърде вероятно е да добие увереност, че може да се справи с проблемите и да реши да храни следващото си дете с майчиното си мляко, особено когато може да разчита и на качествена информация и подкрепа.

Това е и част от основната мисия на Ла Лече Лига – да дава информация и кураж, най-вече чрез лична помощ, на всички майки, които искат да кърмят бебетата си. Като лидери и помощници за кърмене към организацията, ние се опитваме да подкрепяме родителите, каквото и решение да вземат за себе си и децата си. Понякога майките наистина преминават през много трудности и полагат много усилия, за да установят лактацията, но не успяват. Примиряват се и започват да хранят с изкуствено мляко с пълното съзнание, че са опитали, получили са подкрепа, но въпреки това нещата не са се получили. Тези майки едва ли се чувстват виновни. Може да изпитват носталгия, съжаление, да анализират ситуацията и да се опитат да се поучат от грешките си, ако е имало такива.

Често по време на целия този път майката е подкрепяна от Ла Лече Лига лидер или помощник за кърмене. Специалистите по лактация от Ла Лече Лига са на разположение и в случаите, когато майката желае да отбие детето си, да го научи да се храни от шише, да спре кърмата си или да убеди близките си колко важна е тяхната подкрепа за успешното начало и доброто продължение на кърменето на новото бебе.

Когато подкрепяме майка, ние го правим искрено и открито, предоставяйки възможно по-пълна информация за конкретния случай и човек, но без да се опитваме да манипулираме или да влияем на крайното решение на майката. Ако майката иска да отбие кърмаче на няколко месеца, например, опитваме да разберем мотивите й за това, чувствата, които са довели до това решение, като след това предоставяме информация какви са възможните варианти за действие. 

Крайното решение винаги е на майката и на нейното семейство, а ние продължаваме да ги подкрепяме, каквото и да е то. Ако желаете да бъдете изслушани, да се обърне персонално внимание на вас и на бебето ви, да ви помогнем да разрешите проблем, свързан с кърмене или просто да споделите радостта от дните си с кърмачето, Ла Лече Лига срещите, телефонните и онлайн консултации са тъкмо за вас.

Да поговорим за кърмене!

Стереотипите около кърменето

Статията е написана и публикувана в юнския брой на списание "Майчинство"

Макар кърменето да е естественият и природен начин за хранене на бебето и малкото дете и напоследък все по-често да се чуват мнения, че е модерно и във възход, то все още е акт, обвит в стереотипи, клишета и неизвестни, граничещи с мистика.

Едно от основните свойства на кърменето в съвременното общество е неговата неуловимост – мнозина твърдят, че кърменето е най-добрият старт за бебето, най-добрата храна и т.н., но колцина са тези, които наистина могат с адекватен съвет и подкрепа да помогнат на една току-що родила жена да закърми успешно бебето си? Насоките, които майките чуват от акушерките в родилния дом и от педиатъра на бебето, са разнопосочни и объркващи. Много жени действително не успяват да чуят инстинктите си и да стъпят на пътя към успешното кърмене на бебето и не след дълго се отказват с аргумента: „Нямам кърма!”.

Така възниква и първият, основен стереотип, свързан с кърменето – то е отредено за малцина избрани късметлийки, които имат достатъчно мляко и кърменето за тях е лесно. Разпространението на този стереотип е толкова всеобхватно, че много млади майки са искрено изненадани, ако всичко с кърменето на тяхното бебе през първите седмици върви безпроблемно и О, чудо!, имат достатъчно кърма! Убеждението, че кърменето не е за всички и е малко вероятно то да мине гладко и без затруднения, в крайна сметка е като самоизпълняващото се пророчество – настройваме се, че няма да можем кърмим, че ще страдаме от недостатъчно мляко и куп други проблеми и често действително си ги навличаме. За тези проблеми, без съмнение, играе роля и липсата на адекватна информация за кърменето извън Интернет пространството.

Какво можем да направим, за да не ни застигне злощастното проклятие на липсата на кърма и да се наредим сред избраните жени, които имат достатъчно мляко? Ключовите думи са две – информация и подкрепа. И двете можем да получим от Ла Лече Лига.

На първо място, да се информираме за процеса на кърмене и произвеждане на майчино мляко и за простичкия, но железен принцип, че търсенето определя предлагането. Ако кърмим често, толкова често, колкото бебето поиска и не по-малко от 8-10 пъти на денонощие през първите 3-6 месеца от живота на детето, вероятността кърмата да намалее и внезапно да спре не е висока. Добре е да се обградим и с хора, които подкрепят желанието ни да кърмим, оценяват усилията ни в тази посока и разбират важността на естественото хранене за здравето на бебето и майката.

Друг разпространен стереотип за кърменето е, че то непременно е трудно и съпътствано от редица проблеми и напрежение както за майката, така и за нейното най-близко обкръжение. Трудно засукване, неефективно сучене и засищане на бебето, разранени зърна, препълнени гърди – това са само част от проблемите, с които много жени, станали майки наскоро, действително се сблъскват. Трудностите около кърменето не са градска легенда, те съществуват, но има и много майки, при които спойката с бебето им сработва лесно и бързо и кърменето като продължение на връзката от утробата се случва леко, гладко и удовлетворително за всички.

Кърменето е естествен процес и телата ни знаят как да кърмят. Независимо от нашите рационални намерения да кърмим или не, тялото ни е готово да изхрани новороденото ни бебе по единствения начин, за който е програмирано – чрез кърмене. Ако се вслушаме в бебето си и себе си, ако откликваме на нуждите на бебето с много носене, близост и кърмене, е по-вероятно да си спестим голяма част от кърмаческите проблеми, често срещани при младите майки.

Друга преобладаваща заблуда около кърменето е, че то е предназначено ексклузивно и само за много малки бебета – до 6 месечна възраст. Гледката на по-голямо дете (около и над годинка), което блажено суче от майка си, предизвиква  искрено удивление и дори недоумение. Кърмата продължава да бъде полезна, с добра хранителна стойност и източник на имунна защита и за по-големите деца. А естественият период за отбиване на децата е между две и четири години. От своя страна, Световната здравна организация (СЗО) препоръчва децата да се кърмят поне до 2-годишната им възраст. Когато майката няма съпътстващи здравословни проблеми и кърменето е удоволствие и за нея, и за детето, то действително може да продължи толкова дълго, колкото двамата искат.

Един твърде притеснителен, но и силно вкоренен предразсъдък е този за образа на майката, в частност на кърмещата майка. Кърмещите жени често са възприемани като едри повлекани с огромни гърди и лекьосани дрехи, които не са особено високо образовани и нямат добър социален статус. Според някои изследвания, жените, които кърмят, са считани за по-малко компетентни и е по-малко вероятно да бъдат наети на работа в сравнение с тези, които не кърмят.  Този стереотип би могъл да бъде обяснен само с дълбоко вкоренени предразсъдъци и липса на необременен поглед върху същността на кърменето.

Всъщност кърменето е лесно и просто занимание, което, организирано правилно, отнема по-малко време и усилия, отколкото храненето на бебето с адаптирано мляко. Кърмещите майки имат повече време за себе си, за сън и почивка, а бебетата им често са по-спокойни, защото най-ефикасната утеха – млякото на мама, е само на една дреха разстояние.

В култура, където консумеризмът е въпрос на принадлежност към определен икономически и социален слой, от няколко десетилетия новата нормалност е бебетата да бъдат хранени със скъпо адаптирано мляко, а не с кърма, а майките им да могат да си позволят бавачки, вместо да прекарват дълги часове в дундуркане и кърмене. Образът на кърмещата майка отдавна е изгубил романтичния си ореол и е станал обект по-скоро на недоумение и озадачение, особено ако майката кърми по-голямо бебе. По тази причина и откритото кърмене, кърменето навън, не се среща често.

Кърменето не е суперсила, а естествен процес, с който тялото на майката изхранва, предпазва и успокоява бебето. Това не е просто хранене, а защита, утеха, приспивателно и обезболяващо за дребни и не толкова дребни бебешки неразположения. Жените, които кърмят навън, не държат да привлекат внимание към формите на гърдите си, а просто хранят бебето си, което именно в този момент е огладняло или е неспокойно и не може повече да чака. Актът на кърмене навън не би следвало да привлича повече внимание от хапването на един сандвич на крак в градинката. Оставяме настрана, че е много по-полезно и задоволява повече нужди на бебешкия организъм, отколкото един сандвич може да направи за организма на възрастните.

Замисляли ли сте се също и че много жени биха искали да се „осмелят” да седнат на пейка в парка и да накърмят спокойно бебето си, но се притесняват? Ако видят, че други го правят и кърменето навън престане да предизвиква учудени, смутени и възмутени погледи, все повече бебета биха могли да се радват на поредната си порция майчино мляко точно там, където почувстват нужда от това – на пейка в парка, в обществения транспорт, в институция, в сладкарница....

Ако и вие се осмелите да приседнете тихо на пейка в парка и дискретно да предложите гърда на бебето си, може би ще се изненадате, че повечето хора изобщо няма да разберат какво правите, а много от малцината, които разберат, ще се усмихнат и ще ви окуражат с кимане на глава.

Не е съвсем лесно да се отърсим от стереотипите, към които години наред сме се придържали, но ето една простичка рецепта за това – осигурете си добра подготовка и се заредете с информация за кърменето още през бременността. Не по-малко важно е да намерите сподвижници, които да подкрепят кърменето и да ви окуражават. Всичко това, а и добра компания, можете да получите на ежемесечните срещи на Ла Лече Лига.

Заповядайте!

Световна седмица на раждането 2011

Раждането няма нужда от точно определени празници и поводи за отбелязване. То просто се случва – за някои е болезнено и кошмарно преживяване, за други – трансформиращо и прекрасно. Някои дълго се готвят за него, емоционално и физически, а други изцяло се уповават на късмета си и опита на лекарския екип.

Част от жените имат нужда само от тихото присъствие на партньор или дула, за да се чувстват спокойни и обгрижвани, а други – от задъхана болнична обстановка, чести интервенции и непрекъснати инструкции как да родят.

Всички ние сме различни и телата ни са различни. А раждането е индивидуален процес, в който раждащата жена е главно действащо лице. Като такава, тъкмо нейните нужди и избор трябва да бъдат уважени.

Именно уважението и приемането на различията служат за коефициент на демократичност на дадено общество, както Ива Драганова от сдружение „Естествено” чудесно обясни в своята статия. Всъщност раждането има нужда от дати, за да бъде чествано. Да си напомним, че не сме еднакви – различни са телата ни, умовете ни, нагласите ни към раждането. И всяка от нас преживява раждането по уникален, свой начин. Това формално „отбелязване” на раждането вече няколко години подред се случва през месец май, по време на Световната седмица на раждането.

Тази година Седмицата, чествана по инициатива на френската неправителствена организация AFAR, ще се проведе между 15 и 22 май. Темата й е «Раждането – както, където и с когото искаме». А тази година повече от всякога имаме нужда да се смълчим и да се замислим - за това, че всички имаме право на избор как, къде и с кого да родим децата си; за това, че мерило за цивилизованост е да дадем право и на останалите да направят своя избор и да го приемем, дори и да не го споделяме.

В България все още държавата не е направила достатъчно, за да валидира решенията на жените по отношение раждането на децата им. Но благодарение на активистки движения, които последователно интегрират и у нас добрите практики от демократичните общества, раждащата жена ще се радва на все повече уважение и право на избор. Процесът е необратим и се радвам да бъда част от него.

Програмата на Седмицата можете да намерите тук

Денят на майката

Днес е Денят на майката (втората неделя на месец май). В България не се празнува, но аз на ум и наяве, доколкото ми е възможно, си го отбелязвам.

Днешния празник започнах от вчера, когато с по-малкия ми син Борис, с Максим и с приятели се качихме на скалите на Лакатник. Беше чудесен, не тежък преход и много забавен ден с приятни разговори, лежане на тревата, снимки и закачки. Вечерта разказвах на по-големия ми син Никола приказките за Хензел и Гретел, за Али Баба и за Аладин. С разказването, макар че се опитвах да бъда артистична и да поддържам интереса, приспах баща им и себе си почти, но Никола любопитно се кокореше и си искаше друга и друга приказка. Навярно имаше нужда да компенсира и да прекара сега повече време с нас, защото през деня беше с баба си и дядо си.

Днес сме цял ден с децата и си направихме програмата така, че за всеки да има по нещо приятно и забавно – Никола отиде на театър в Операта с баща си, на постановката "Червената шапчица", а ние с Борис имахме среща с мои приятелки. Следобеда го прекарахме в игра с децата вкъщи и други домашности.

Малко преди да се приберем, минах през една уютна книжарничка в центъра на града и си купих няколко книги. Една от тях беше "Възможните майки". Прелиствайки я, докато децата спяха, си мислех за майчинството и за това дали е нужно да има един определен Ден на майката.

Когато си майка, всички дни са дни на майката по подразбиране, та нали си майка?! Е, всъщност по-често са дни на децата, защото почти не остава време мама да направи нещо за себе си. При нас ежедневието е точно такова – с двете деца у дома рядко имам възможност да свърша каквото и да било на тишина и спокойствие. Задачите, които имам да правя, си ги обмислям и планирам, докато кърмя бебето и тичам след Никола на детската площадка, докато сменям пелени и редим пъзел.

Докато пиша това, децата си играят до мен на земята и от време на време се налага да се намесвам в полза на единия или другия, да се включвам за кратко в заниманията им, за да има относително спокойствие и равнопоставеност в игрите. Понякога си мисля дали играя и се занимавам достатъчно време с тях, но май никога, ама никога не съм изпитвала чувство на вина дали съм достатъчно добра майка.

Освен децата, които са ми учители, удоволствие и, несъмнено, умора, имам и немалко други занимания. Борис и Никола обаче активно участват в живота ми и са с мен почти навсякъде. Убедена съм, че широките интереси и честите контакти на родителите с други хора, по работа или за отмора, са много полезни за децата. Нерядко страничните ми дейности са носили интересни срещи и запознанства и за тях. Другите ми занимания също така ми позволяват своеобразно откъсване от ежедневието, възможност да превключа за кратко от ролята на майка към някоя от другите роли, които изпълнявам.

Така получавам баланс, уча всеки ден по нещо и добивам още повече увереност, че съм добра майка. Наученото от страничните си занимания и интереси прилагам в ежедневието с децата и с учудване и удоволствие всеки ден разбирам, че е напълно възможно да не се ограничавам само в ролята си на майка и пак да имам щастливи деца и да се чувствам пълноценна.

Всъщност аз празнувам Деня на майката всеки ден – приятно ми е да бъда с децата си и да се уча от тях. А другите ми дейности ме зареждат с идеи и възможности всеки ден да ставам все по-добра тъкмо в майчинството. 

Терорът на държавните детски градини

Знаете ли, че за хиляди родители в София датата 30 април беше не само дългоочаквана, но и повод за много безсънни нощи, временен тремор, безапетитие и обща апатия. Поводът? Изнасянето на официалното първо класиране за общинските детски градини в София на децата от набор 2008, 2009 и 2010 година.

Естествено, Столична община и Районните общини няма да обезщетят никого за изпотрошените нерви, дългото очакване, напразните надежди и изгубеното време в разучаване на онлайн системата за кандидатстване. Нито пък ще бъдат така добри да не поставят изцеждащо кратки срокове от две седмици за бясно събиране на необходимите документи и записване на децата. Няколко хиляди родители обаче не само няма да си упражнят правата да търсят възмездие за този психически тормоз, умишлено причинен им от Общината, но и ще изтърпят неудобството да чакат пред няколко инстанции, за да се сдобият с нужните документи за записване.

Защо? За да посещава наследникът им общинска детска ясла или градина. А дали предимствата от посещаването на тези детски заведения са ясни и безспорни? Дали цялата суета е от убеденост в ползата за детето да посещава Общинска детска градина, или е продиктувана от липсата на алтернативи?

Освен в общинско детско заведение или, разбира се, у дома с мама, детето може да бъде отглеждано:

1)      От баба

2)      От детегледачка

3)      В частна детска градина

4)      В родителски кооператив

Бабите често или работят, или живеят далеч, или нямат желание и способности да се занимават с внуците си. Често и трите заедно. Откриването на добра детегледачка е въпрос на късмет, а и цената на услугата е съизмерима с месечната такса в частна детска градина. Частните детски градини са нелошо решение, но за съжаление често се оказва, че заплащането на неколкократно по-висока цена отколкото за общинска градина не е равно на пропорционално по-високо качество в грижата за децата.

Друг проблем на частните детски градини е, че те изискват немалко предварително проучване и сондиране на мнения. Голяма част от тях гръмко се самоопределят като следващи принципите на Монтесори, а след това разбираме, че децата действително са оставени да се занимават/работят сами, според препоръките на Мария Монтесори, но далеч не в Монтесорианска среда, докато „лелките” са включили телевизора, закупен с парите на родителите и гледат турски сериали.

Родителските кооперативи са чудесна алтернатива на общинските детски градини, с много повече възможности за родителя да взема решение по отношение ежедневието и отглеждането на детето си. Проблемът тук е, че активното родителско участие, време и средства са задължителни както за организацията, така и за поддръжката и добрата работа на кооператива. А когато имаме свободата да изградим нещо от началото и да го положим на правила, определени от самите нас, с изненада разбираме, че на мнозина не ни достигат силите и мотивацията, особено след като има и готови решения, като.....точно така, като общинските детски градини!

И пак опираме до тях, добре смазаната машина за превръщане на децата в послушни елементи на обществото. Откакто имам деца, изпитвам неприязън към всеки, който се опитва да ме лиши от прерогатива ми да избирам как да се грижа за тях. Още с раждането им държавата и обществото започват да ми налагат решения как да отглеждам моите деца, как да ги лекувам, храня, възпитавам. Примерите са много и всеки от тях е обект на отделен текст.

Общинските детски градини са едно от местата, към които по горната логика също изпитвам известна неприязън. В тях не се допускат родители, както и последните нямат думата за това какви грижи да се полагат за психическото, емоционално и физическо здраве на децата. Напоследък все повече гледам на общинските детски градини като на висша форма на абдикация от това да си активен родител – сутрин водиш детето там и доброволно делегираш цялата отговорност за него на персонала, обикновено на средна възраст 45+ години, със съмнителна мотивация и противоречив опит с работа с деца. И така до късния следобед, когато го вземаш и водиш у дома, но там си зает с хиляди тривиални дреболийки и често единственото време с детето са минутите, в които го водиш и вземаш от градината.

При все това на 30 април предиобед стената ми във Фейсбук се напълни със статуси на родители, ликуващи, че децата им са приети в общинско детско заведение или оплакващи съдбата си, че са останали извън класирането. Считам, че приятелите ми, включително и тези във Фейсбук, са активни граждани, отговорни и интелигентни хора. Искрено се зачудих как е възможно класирането в общински детски градини да разпалва такива страсти. Много ми се иска да мисля, че приятелите ми и хиляди други хора, които ще си запишат децата в общински ясли и градини, ще бъдат отговорни и критични към работата на персонала там. Общинските градини, колкото и да носят белезите на авторитарната власт и възпитанието с отречени методи, не са дотам закостенели, че да не подлежат на промяна и преоценка на дейността си. Вярвам, че родителите могат и трябва да се включат по-активно в изграждане на средата и методите, с които се отглеждат и възпитават децата им в общинските детски градини. 

Може би моментът не е наближил, но някой ден общинските детски заведения наистина ще се изправят пред конкуренцията на множество родителски кооперативи и ведомствени детски градини (за които вече дори ще има финансиране) и ако дотогава не са станали по-адекватни на изискванията на времето, може би ще ги запишем в Червената книга на изчезващите отломки на социализма.

Барабар Петко с мъжете или Защо започвам блог

На почти 33 години съм и имам две малки (под 3 години) деца, които отглеждам у дома. Ежедневието ми се върти около време с децата, разходки, игри, грижа за приготвяне на храната у дома (с тежък уклон към здравословното хранене съм), грижа за себе си, време за съпруга ми, за интересите ми, приятелите ми и други любими неща.

Списъкът е дълъг.

Чудно, че никога не съм изпитвала нужда да пиша, изразявайки себе си по този начин. Не обичам да споря и не смятам, че единствено моето мнение е това, което е смислено и трябва да се чува, чете и зачита. В този смисъл суетата да пиша и да ме четат различни хора, след това коментирайки прочетеното, ми е чужда. Разговорите със съпруга ми и приятелите ми по нещата от живота, които ме вълнуват, са ми били достатъчни, за да удовлетворя интелектуалния си глад и нуждата от диалог по теми, не непременно свързани с родителството и децата. Напоследък тази диалогична функция се изпълнява успешно и от социалната мрежа Фейсбук, където коментарите от приятели под статусите ми са неволно приет заместител на липсата на често общуване на живо.

Сама не зная откъде внезапно в главата ми се зародиха толкова мисли по различни теми, толкова мнения, които искам да споделя. И то да споделя не само в случайна среща и разговор на кафе или в парка, а да седна и да напиша – черно на бяло, като претеглям всяка дума, давам плът на мислите си и воля на речта си.

По природа съм непостоянна, а по принуда съм ограничена откъм време и ресурси. Нямам представа дали залитането ми към писането на блог ще продължи дълго и дали ще имам дисциплината да публикувам по нещо поне няколко пъти в месеца. Мъжът ми откровено се притесни, когато плахо и почти на шега, с доза самоирония споделих за намерението си да регистрирам блог. Опасенията му бяха породени от факта, че ето, намери се още нещо, което да отнема от времето ми, и без това дефицитно и недостатъчно.

Може би в крайна сметка внезапният порив да имам блог е породен от не по-малко внезапно връхлетялото ме желание да пиша. Винаги съм обичала да пиша, но рядко съм го правила. Твърде критична съм към писаното слово и много рядко съм харесвала това, което излиза на листа. Чудела съм се неведнъж как мислите в главата ми звучат изключително красиво, подредено и логично, а ми е трудно да пресъздам същата хармония и в писмен вид. Но, казват, съвършенството се постига с практика. Без да се стремя към него на този етап, смятам просто да се отдам на удоволствието да пиша за себе си, по нещата, които вълнуват мен, правят впечатление на мен и засягат мен. Изобщо – да пиша за мен. Надявам се и на теб да ти хареса да четеш.