Стереотипите около кърменето

Статията е написана и публикувана в юнския брой на списание "Майчинство"

Макар кърменето да е естественият и природен начин за хранене на бебето и малкото дете и напоследък все по-често да се чуват мнения, че е модерно и във възход, то все още е акт, обвит в стереотипи, клишета и неизвестни, граничещи с мистика.

Едно от основните свойства на кърменето в съвременното общество е неговата неуловимост – мнозина твърдят, че кърменето е най-добрият старт за бебето, най-добрата храна и т.н., но колцина са тези, които наистина могат с адекватен съвет и подкрепа да помогнат на една току-що родила жена да закърми успешно бебето си? Насоките, които майките чуват от акушерките в родилния дом и от педиатъра на бебето, са разнопосочни и объркващи. Много жени действително не успяват да чуят инстинктите си и да стъпят на пътя към успешното кърмене на бебето и не след дълго се отказват с аргумента: „Нямам кърма!”.

Така възниква и първият, основен стереотип, свързан с кърменето – то е отредено за малцина избрани късметлийки, които имат достатъчно мляко и кърменето за тях е лесно. Разпространението на този стереотип е толкова всеобхватно, че много млади майки са искрено изненадани, ако всичко с кърменето на тяхното бебе през първите седмици върви безпроблемно и О, чудо!, имат достатъчно кърма! Убеждението, че кърменето не е за всички и е малко вероятно то да мине гладко и без затруднения, в крайна сметка е като самоизпълняващото се пророчество – настройваме се, че няма да можем кърмим, че ще страдаме от недостатъчно мляко и куп други проблеми и често действително си ги навличаме. За тези проблеми, без съмнение, играе роля и липсата на адекватна информация за кърменето извън Интернет пространството.

Какво можем да направим, за да не ни застигне злощастното проклятие на липсата на кърма и да се наредим сред избраните жени, които имат достатъчно мляко? Ключовите думи са две – информация и подкрепа. И двете можем да получим от Ла Лече Лига.

На първо място, да се информираме за процеса на кърмене и произвеждане на майчино мляко и за простичкия, но железен принцип, че търсенето определя предлагането. Ако кърмим често, толкова често, колкото бебето поиска и не по-малко от 8-10 пъти на денонощие през първите 3-6 месеца от живота на детето, вероятността кърмата да намалее и внезапно да спре не е висока. Добре е да се обградим и с хора, които подкрепят желанието ни да кърмим, оценяват усилията ни в тази посока и разбират важността на естественото хранене за здравето на бебето и майката.

Друг разпространен стереотип за кърменето е, че то непременно е трудно и съпътствано от редица проблеми и напрежение както за майката, така и за нейното най-близко обкръжение. Трудно засукване, неефективно сучене и засищане на бебето, разранени зърна, препълнени гърди – това са само част от проблемите, с които много жени, станали майки наскоро, действително се сблъскват. Трудностите около кърменето не са градска легенда, те съществуват, но има и много майки, при които спойката с бебето им сработва лесно и бързо и кърменето като продължение на връзката от утробата се случва леко, гладко и удовлетворително за всички.

Кърменето е естествен процес и телата ни знаят как да кърмят. Независимо от нашите рационални намерения да кърмим или не, тялото ни е готово да изхрани новороденото ни бебе по единствения начин, за който е програмирано – чрез кърмене. Ако се вслушаме в бебето си и себе си, ако откликваме на нуждите на бебето с много носене, близост и кърмене, е по-вероятно да си спестим голяма част от кърмаческите проблеми, често срещани при младите майки.

Друга преобладаваща заблуда около кърменето е, че то е предназначено ексклузивно и само за много малки бебета – до 6 месечна възраст. Гледката на по-голямо дете (около и над годинка), което блажено суче от майка си, предизвиква  искрено удивление и дори недоумение. Кърмата продължава да бъде полезна, с добра хранителна стойност и източник на имунна защита и за по-големите деца. А естественият период за отбиване на децата е между две и четири години. От своя страна, Световната здравна организация (СЗО) препоръчва децата да се кърмят поне до 2-годишната им възраст. Когато майката няма съпътстващи здравословни проблеми и кърменето е удоволствие и за нея, и за детето, то действително може да продължи толкова дълго, колкото двамата искат.

Един твърде притеснителен, но и силно вкоренен предразсъдък е този за образа на майката, в частност на кърмещата майка. Кърмещите жени често са възприемани като едри повлекани с огромни гърди и лекьосани дрехи, които не са особено високо образовани и нямат добър социален статус. Според някои изследвания, жените, които кърмят, са считани за по-малко компетентни и е по-малко вероятно да бъдат наети на работа в сравнение с тези, които не кърмят.  Този стереотип би могъл да бъде обяснен само с дълбоко вкоренени предразсъдъци и липса на необременен поглед върху същността на кърменето.

Всъщност кърменето е лесно и просто занимание, което, организирано правилно, отнема по-малко време и усилия, отколкото храненето на бебето с адаптирано мляко. Кърмещите майки имат повече време за себе си, за сън и почивка, а бебетата им често са по-спокойни, защото най-ефикасната утеха – млякото на мама, е само на една дреха разстояние.

В култура, където консумеризмът е въпрос на принадлежност към определен икономически и социален слой, от няколко десетилетия новата нормалност е бебетата да бъдат хранени със скъпо адаптирано мляко, а не с кърма, а майките им да могат да си позволят бавачки, вместо да прекарват дълги часове в дундуркане и кърмене. Образът на кърмещата майка отдавна е изгубил романтичния си ореол и е станал обект по-скоро на недоумение и озадачение, особено ако майката кърми по-голямо бебе. По тази причина и откритото кърмене, кърменето навън, не се среща често.

Кърменето не е суперсила, а естествен процес, с който тялото на майката изхранва, предпазва и успокоява бебето. Това не е просто хранене, а защита, утеха, приспивателно и обезболяващо за дребни и не толкова дребни бебешки неразположения. Жените, които кърмят навън, не държат да привлекат внимание към формите на гърдите си, а просто хранят бебето си, което именно в този момент е огладняло или е неспокойно и не може повече да чака. Актът на кърмене навън не би следвало да привлича повече внимание от хапването на един сандвич на крак в градинката. Оставяме настрана, че е много по-полезно и задоволява повече нужди на бебешкия организъм, отколкото един сандвич може да направи за организма на възрастните.

Замисляли ли сте се също и че много жени биха искали да се „осмелят” да седнат на пейка в парка и да накърмят спокойно бебето си, но се притесняват? Ако видят, че други го правят и кърменето навън престане да предизвиква учудени, смутени и възмутени погледи, все повече бебета биха могли да се радват на поредната си порция майчино мляко точно там, където почувстват нужда от това – на пейка в парка, в обществения транспорт, в институция, в сладкарница....

Ако и вие се осмелите да приседнете тихо на пейка в парка и дискретно да предложите гърда на бебето си, може би ще се изненадате, че повечето хора изобщо няма да разберат какво правите, а много от малцината, които разберат, ще се усмихнат и ще ви окуражат с кимане на глава.

Не е съвсем лесно да се отърсим от стереотипите, към които години наред сме се придържали, но ето една простичка рецепта за това – осигурете си добра подготовка и се заредете с информация за кърменето още през бременността. Не по-малко важно е да намерите сподвижници, които да подкрепят кърменето и да ви окуражават. Всичко това, а и добра компания, можете да получите на ежемесечните срещи на Ла Лече Лига.

Заповядайте!